Красиво бедствие
Какво красиво бедствие!
Обичам!
Като потоп, осмислил сътвореното,
дъждът се сипе, в себе си улисан.
А Бог мълчи. Вглъбено рони времето.
И слиза между сенките вестител,
духа освободил от неизбежност.
Нощта е само тайнствена обител
на още неопитомена нежност.
Всевишния дали обича стихове?
Глада по теб да споделя в скрижали.
Сърцето ми, препълнено от викове,
подтиква към въстание кръвта ми,
помитащо като вълни цунами
руините от свят под страховете.
Обичаш ли ме?
Всяко обещание
у мен е разсъблечено съмнение,
прошепната над бездната молитва
и опит да запазя равновесие.
Пропадаме, а всъщност ни помилва
един неслучен ангел на крилете си.
Вселената до атом се взривява
и всеки звук до истина пречиства.
Полека свободата оздравява
от чувството, че вече е излишна.
И схлупената къща на тъгата
се срива под небето изумено.
Каква очарователна разплата
за цялата любов неопростена!
© Бистра Малинова All rights reserved.
