Красиво е, в очите ти се случва,
какво ли е, дали ще го науча,
лети към мен любовната надежда,
едва, едва към мене тя поглежда.
Едва-едва напъпва, постепенно,
ще цъфне не сега, а непременно,
когато хич, въобще не я жадувам,
но идва постепенно и я чувам.
© Милена Френкева Всички права запазени