3.01.2008 г., 8:50

Красота

679 0 18
В какъв век сме заживели с лудост,
завихрени скорости, с нюанс оскъден
и няма време за мисли и чувства,
за слънце, лято, кристален въздух!

А искаме пъзел да разплитаме
преди да почне пиесата даже
и всички очаквания натиряме,
като картини, рисувани отдавна.

Да смъкнем от глави си тъжни маски,
да прозрем, че само  с любовта и Бога,
и с лица детски ще оцелеем, братко,
и с красота чиста горе, от небосвода!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Светъл и сърдечен поздрав(макар и леко окъснял) за сина ти, скъпа Мари!!! В тази студена зима ни стоплят най-много детските искрени очи...имаш чудно вдъхновение около себе си- радвай му се! Страхотен стих, целувки!
  • Леко закъснял поздрав за прекрасния стих
    и празника на сина ти, Мариолче. Той сигурно се гордее, че
    си има вкъщи такава поетеса! Да ти е жив и здрав!
  • Благодаря, ви мили мои приятели,за милите думи,
    така празниците стават още по-празнично-хубави и топли!!!
    Да сте живи и здрави!!!
  • ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН на обичния ти син! Дано винаги да те радва, да те кара да се усмихваш и да плачеш, но само от щастие!Поздрави, Мариола! Ти си прекрасен човек!
  • Чудесен стих, Мариола!Да е жив и здрав синът ти!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...