3.01.2008 г., 8:50

Красота

688 0 18
В какъв век сме заживели с лудост,
завихрени скорости, с нюанс оскъден
и няма време за мисли и чувства,
за слънце, лято, кристален въздух!

А искаме пъзел да разплитаме
преди да почне пиесата даже
и всички очаквания натиряме,
като картини, рисувани отдавна.

Да смъкнем от глави си тъжни маски,
да прозрем, че само  с любовта и Бога,
и с лица детски ще оцелеем, братко,
и с красота чиста горе, от небосвода!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Светъл и сърдечен поздрав(макар и леко окъснял) за сина ти, скъпа Мари!!! В тази студена зима ни стоплят най-много детските искрени очи...имаш чудно вдъхновение около себе си- радвай му се! Страхотен стих, целувки!
  • Леко закъснял поздрав за прекрасния стих
    и празника на сина ти, Мариолче. Той сигурно се гордее, че
    си има вкъщи такава поетеса! Да ти е жив и здрав!
  • Благодаря, ви мили мои приятели,за милите думи,
    така празниците стават още по-празнично-хубави и топли!!!
    Да сте живи и здрави!!!
  • ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН на обичния ти син! Дано винаги да те радва, да те кара да се усмихваш и да плачеш, но само от щастие!Поздрави, Мариола! Ти си прекрасен човек!
  • Чудесен стих, Мариола!Да е жив и здрав синът ти!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...