21.04.2009 г., 11:31

Красота

Поезия » Друга

772 0 7

Света обиколих, не те намерих.
И не ме остави.

В душата ми бучаха, пяха, плакаха...
Сега е тихо.

Бе чисто, светло, беше музика...
Сега затварят.
Къде да те потърся?

- Където ходят слънчевите зайчета,
когато няма слънце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Dark_Island (Таня Георгиева)

Тръгвам за Там...

2009-04-22T12:02:20+03:00
anahid (Анахид Чальовска)

Може би се крият в душата ти - в теб самия... Поздравления

2009-04-21T18:53:09+03:00
враната (Маргарита Василева)

Като в хралупка ми е уютно при теб!

2009-04-21T17:20:12+03:00
Marrta (Дора)

Преследването и сближаването с красотата е стремеж, увлякъл ни доживотно. И отличаващ ни от животните)

В търсенето `и докосваш света красиво, приятелю.

Наскоро си припомних това стихотворение на Павел Матев :

Мен ме измъчва красотата

Мен ме измъчва красотата.
О, докога? О, докога?
Тя ту е малко птиче ято,
ту тиха есенна тъга,
ту розов цвят от млада вишна,
ту мътна пролетна река,
ту спомен от любов предишна,
ту пренебрегната ръка,
ту вятър, който лудо тича,
ту януарска белота,
ту златна чашка на лютиче,
ту плът, пленена от страстта,
ту гръд, която обич пръска,
ту слово, пълно с доброта,
ту смърт, с която се възкръсва...

Мъчи ме още красота!

2009-04-21T15:21:05+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

! Слънчево зайче - в очите!
Поздрав, Райсън!

2009-04-21T14:52:35+03:00