21.04.2009 г., 11:31 ч.

Красота 

  Поезия » Друга
578 0 8
Света обиколих, не те намерих.
И не ме остави.

В душата ми бучаха, пяха, плакаха...
Сега е тихо.

Бе чисто, светло, беше музика...
Сега затварят.
Къде да те потърся?

- Където ходят слънчевите зайчета,
когато няма слънце.



© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тръгвам за Там...
  • Може би се крият в душата ти - в теб самия... Поздравления
  • Като в хралупка ми е уютно при теб!
  • Преследването и сближаването с красотата е стремеж, увлякъл ни доживотно. И отличаващ ни от животните)

    В търсенето `и докосваш света красиво, приятелю.

    Наскоро си припомних това стихотворение на Павел Матев :

    Мен ме измъчва красотата

    Мен ме измъчва красотата.
    О, докога? О, докога?
    Тя ту е малко птиче ято,
    ту тиха есенна тъга,
    ту розов цвят от млада вишна,
    ту мътна пролетна река,
    ту спомен от любов предишна,
    ту пренебрегната ръка,
    ту вятър, който лудо тича,
    ту януарска белота,
    ту златна чашка на лютиче,
    ту плът, пленена от страстта,
    ту гръд, която обич пръска,
    ту слово, пълно с доброта,
    ту смърт, с която се възкръсва...

    Мъчи ме още красота!



  • ! Слънчево зайче - в очите!
    Поздрав, Райсън!
  • тихо е...там където ходят слънчевите зайчета, когато няма слънце...
    нежност е...твоят стих, Райсън.
  • Благодаря ти!
  • Нежно! Харесах!
Предложения
: ??:??