Красотата боли

13.06.2013 г., 17:26 ч.

Поезия » Любовна

877 0 0

То, небето, ме гледа с твойте пъстри очи...

ти целуваш ме с устни като огнени макове!

Не, не искам пощада – красотата боли:

тя е твоята сила, но и мое разпятие!

Златокосо вълшебство си – като сън долетя!

Облак тъмен надвисва, от света да ни скрие!

Вън, забравен самотник, дъжд студен заваля...

Бърза всички следи в този миг да изтрие!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.