13 июн. 2013 г., 17:26

Красотата боли 

  Поэзия » Любовная
878 0 0

То, небето, ме гледа с твойте пъстри очи...

ти целуваш ме с устни като огнени макове!

Не, не искам пощада – красотата боли:

тя е твоята сила, но и мое разпятие!

 

Златокосо вълшебство си – като сън долетя!

Облак тъмен надвисва, от света да ни скрие!

Вън, забравен самотник, дъжд студен заваля...

Бърза всички следи в този миг да изтрие!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??