15.02.2020 г., 19:26

Красотата на живота

1.8K 0 0

 

Топлина в сърцето, искри в небето,
светлина в душата на невинните деца.

 

Истината е някъде там, където е лястовицата на любовта.

 

Фантазията променя възгледите ни за реалността,
показва ни колко по-красив може да бъде света, олицетворявайки добронамереността и даваща шепа звездна човещина.

 

Уникалността на всяко нещо във вселената дава отговорът на въпроса : Има ли Бог?

Това е тъй очевидно и ясно, че няма нищо

случайно.

 

Пъстротата и пленителността на вселенския небосвод, всичко това е част от нашия живот.

 

О, колко проявления имаш ти, живот! Ти можеш да бъдеш тъй прекрасен и изящен, изпълнен с всевъзможни красоти, обгърнати от ръцете на твореца, но ти също така можеш да бъде тъй жесток, зъл и несправедлив от грешките на човека.

 

За туй вярата и волята тласкат ни напред към поуката,която взимаме си дни наред.
Дали ще стигнем до висшия си Аз и прозрем дълбоката истина, зависи от пътя по който поема личността ни, носеща промяната в същността ни.

 

Върви ти смело напред искрице надежда, не обръщай глава назад към миналото, а насочи се ти с цялата си енергия към осъществяването на святата магия на себепознанието.

 

Живей ти щастливо, мило човече, не тъгувай ти, доброто в себе си остави и мисли колко хубав ще бъде утрешния ден в който светъл лъч ще проникне в теб и ще те накара да се насладиш на сегашния момент.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Абушев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...