В живота тъй красив
имам един циник, той
вечно критикува, все
мърмори нещо, все.
Който е недоволен все,
първо себе си да види,
казвам си аз, но циникът
в ухото ми пищи, не спира,
много съм била наконтена,
много съм била претенциозна.
Еми, как да е инак, като съм
готина мадама!
Вечно чакам някой да ме
оцени, но не само по
красота,но първо по душа!
© Светла Сивкова Всички права запазени