koli4a.1 (Никола Апостолов)
29 13
9.11.2022 г., 9:36 ч.

Кратка изповед 

  Поезия
177 1 2

По Петър Анастасов

И живях на земята, тъй както си знаех...

Поживях си макар, че бях малко щастлив.

И за много в нещата дори нехаех.

И в добрите си мисли не бях завистлив.

 

Не случих на ласка в небесната арка.

Не доказах на всички, че аз съм разбран.

Но обичах цветята в градини и парка...

Не дадох бостана да бъде обран.

 

И от близкия край и до днес не се плаша.

Не докарах нещата си всички до край.

И готов съм да пия отровната каша,

и да стегна до горе в прекрасния рай.

 

"И навярно под лудата лунна секира

ще усетя в един възхитителен миг,

че човекът се ражда, когато умира

и с това е безсмъртен, с това е велик".

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??