Кратка изповед
По Петър Анастасов
И живях на земята, тъй както си знаех...
Поживях си макар, че бях малко щастлив.
И за много в нещата дори нехаех.
И в добрите си мисли не бях завистлив.
Не случих на ласка в небесната арка.
Не доказах на всички, че аз съм разбран.
Но обичах цветята в градини и парка...
Не дадох бостана да бъде обран.
И от близкия край и до днес не се плаша.
Не докарах нещата си всички до край.
И готов съм да пия отровната каша,
и да стегна до горе в прекрасния рай.
"И навярно под лудата лунна секира
ще усетя в един възхитителен миг,
че човекът се ражда, когато умира
и с това е безсмъртен, с това е велик".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
