Nov 9, 2022, 9:36 AM

Кратка изповед 

  Poetry
223 1 2

По Петър Анастасов

И живях на земята, тъй както си знаех...

Поживях си макар, че бях малко щастлив.

И за много в нещата дори нехаех.

И в добрите си мисли не бях завистлив.

 

Не случих на ласка в небесната арка.

Не доказах на всички, че аз съм разбран.

Но обичах цветята в градини и парка...

Не дадох бостана да бъде обран.

 

И от близкия край и до днес не се плаша.

Не докарах нещата си всички до край.

И готов съм да пия отровната каша,

и да стегна до горе в прекрасния рай.

 

"И навярно под лудата лунна секира

ще усетя в един възхитителен миг,

че човекът се ражда, когато умира

и с това е безсмъртен, с това е велик".

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??