КРАТКА ПОЕМА
ПО НАШЕНСКА СХЕМА

В таз поема кратка
има яка схватка.
Ще отпусна, дет се вика,
туй, що лежи под езика,
а пък то е доста гнусно,
затова не ще пропусна
да ви кажа, че словата
не прилягат за децата,
тоест тук ще се наложи
малка точка да се сложи,
за която е решено
да се багри във червено.

Болна тема е за всеки
двеста и кусур човека,
що от принцип, идеал,
срам, вина или морал
хал хабер си нямат,
а ни управляват.
Уж избрани са от нас,
но в това не вярвам аз.
Те поставени са свише,
а законовите ниши
позволяват таз изгода
и ебавка със народа.
Партията не желае
някой, който много знае.
Тя избира ги послушни,
малоумни, малодушни -
сини, жълти и червени
стопроцентови кретени.
Стадо пълни идиоти
и безмозъчни роботи,
а когато има нужда,
те гласуват с карти чужди
безпардонно и нахално.
Но това е най-нормално.
Та нали са стадо цяло,
във една кошара бляло,
следващо с наивна жар
некадърния овчар.
За какво са те тогава,
щом ни хуй от тях не става?
За какво им е заплата,
куха щом им е главата?
На кого изнасят реч?
Празна залата е веч.
Никой няма да се чуди,
ако кажем, че са луди.
Не измислят нищо свястно,
туй на всекиму е ясно,
но овчарят си го бива -
щял да цепи колектива.
Грешка! Тях ще ги пожали,
ала майките, едва ли?
Тях пък що намеси тука?
Що ли иска да ги чука?
Във какво са виновати,
че се впуска да ги клати?
Най-достойна за банана
е оная сган отбрана,
българските депутати.
Комунисти, демократи,
земеделци, ако щете,
все сърбят ги гъзовете,
а червеният водач
го раздава див ебач.
Явно е потентен доста,
щом на толкоз носи лоста.
Мисля, малко ще им бъде
само той да ги опъне.
Заслужават ебан здрава -
от зори, та до забрава,
че да видят те тогаз
лесно ли ни е на нас.
За онези тъпи патки
(българските депутатки)
нужна друга е намеса -
сексът ще им се хареса.
С бой деца се възпитават,
но когато заслужават,
а пък те, е видно, всички
са начални ученички,
дето си плетат езика
на „крило" и „политика".

Онова бяло здание
(народното събрание)
в акъла ми изниква
подобно склад със тикви.
Огромният хамбар
се пази от пъдар,
избран да ги следи,
овиква и реди.
Този строг пазител
и ръководител
командва свойте тикви
и често се развиква
на някоя немирна,
дърдореща безспирно.
Както вече всеки вниква,
като тях и той е тиква.
Тикви, тиква председател -
все под общ са знаменател
на простаците от кюпа,
който трябва да се тупа.
Стигнал е дотам,
че без капка срам
дава свойта важна нота
за решаване на вота.
Тук задавам пак въпрос:
Що за нагъл тъпигьоз?
Във ефир национален
да се прай на гениален?
Подигравка е със нас
този сбръчкан педераст
да говори толкоз смело.
Все едно си на село
преди сума ти години
(да речем тридесетина)
в 'оремаг на РеПеКа-то
виц разказвайки за Тато.

Мога още да попсувам,
ала да се не надувам.

Раздел за констатация:

Какво е демокрация?
Пример: Наште депутати.
Те са видни демократи.
Ако вий таквиз сте също,
гледайте какви ги вършат
и правете като тях -
ще да падне доста смях.
Депутат работи рядко,
подвизава се за кратко,
а когато се отбива,
половината проспива.
Там си вестникът чете,
въобще го не е*е
и не мигва му окото,
че е в дълг към обществото.
К'вот му скимне дрънка,
после нещо мрънка,
всичко се замазва,
той се не наказва -
кучето си пак скимичи,
а керванът криволичи.
Да измисли нещо ново
му тежи, като олово,
а и сложният процес
не е в негов интерес.
Потен само е, когато
при гласуване познато
с чужди карти, на другари
конкурира се с "Ферари".
Определя сам обема
на парите, дето взема,
ала не във време близко,
а докато той си иска.
И за пенсията даже
се опитва да намаже -
три бондака си хариза
при наличие на криза.
Ако искаме и ние,
той веднага ще се свие
и ще каже с глас печален,
егоистът му нахален,
че от кризата бюджета
цяла годин' вече крета.
Та така работят те.
И на мене ми се ще,
ала, както всеки знае,
щом работник се мотае,
шефът ще го разкатае
и не ще го дълго трае.
След броени дни
ще го уволни.
Нямам аз имунитет,
като тях да съм напет
и да бъда паразит
под кетап подобен скрит.

Депутатите проклети
носят още епитети.
За постъпки или реч
съм готов на яка сеч,
но в началото реших,
че ще пиша кратък стих
и действително съм аз
сложил само малка част.
Всеки може да добави
по кило таквиз прояви
и така с един замах
да направим алманах,
с подобаващ постулат:
„Българският депутат".