11.12.2025 г., 15:12

Край

69 0 0

Разговорите за екзистенциалната криза,

за живота, за смъртта, за времето помежду

и за времето, когато намираме време за любов.

За искрата между нас и за загасения пламък помежду ни.

Готовността за страст и директното разкаяние.

За преместването на норми и легла.

За отдалечаването на едни моментно приближени непознати.

Загадката, останала загадка и за една мистерия, заела човешка форма.

Пия бира смесена с водка за теб и пуша първата си свита цигара.

Дигам тост за теб, господин неразкрита мистерия.

Красивата ти външност ме кара да задавам въпроси, .но ще спра,

защото ако почна да се питам, въпросите ми няма да имат. край...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Калинова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...