Край

Разговорите за екзистенциалната криза,

за живота, за смъртта, за времето помежду

и за времето, когато намираме време за любов.

За искрата между нас и за загасения пламък помежду ни.

Готовността за страст и директното разкаяние.

За преместването на норми и легла.

За отдалечаването на едни моментно приближени непознати.

Загадката, останала загадка и за една мистерия, заела човешка форма.

Пия бира смесена с водка за теб и пуша първата си свита цигара.

Дигам тост за теб, господин неразкрита мистерия.

Красивата ти външност ме кара да задавам въпроси, .но ще спра,

защото ако почна да се питам, въпросите ми няма да имат. край...