11 дек. 2025 г., 15:12

Край

78 0 0

Разговорите за екзистенциалната криза,

за живота, за смъртта, за времето помежду

и за времето, когато намираме време за любов.

За искрата между нас и за загасения пламък помежду ни.

Готовността за страст и директното разкаяние.

За преместването на норми и легла.

За отдалечаването на едни моментно приближени непознати.

Загадката, останала загадка и за една мистерия, заела човешка форма.

Пия бира смесена с водка за теб и пуша първата си свита цигара.

Дигам тост за теб, господин неразкрита мистерия.

Красивата ти външност ме кара да задавам въпроси, .но ще спра,

защото ако почна да се питам, въпросите ми няма да имат. край...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Калинова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...