Краят
-----

Това е поема
за света и неговия край
със изоставено начало -
забравено върху седалките на
едно прибиране във късното.

Помня, че разказваше за
онази действителност, която
като наредени кубчета
я виждаме да се отдалечава нощем,
затворила вратите си.

Помня, че нашепваше
истории за края на един сезон
на Будапеща.
---------------------------

Да, за Будапеща...
аз я обичах някога, но
и тя е като всички
градове, които
не вярват на туристи,

не всичко там е
толкова хубаво.

Причаках я
на тясна улица
в най-мръсния й квартал.
Тя се обърна
и ми показа самотата си,
задрямала
на задните седалки на тролеите,
работила до късно,

това ми каза тя,
а после се обърна,
закопча презрамките си
и отпраши зад завоя
и тръгна да се хвали
на другите със придобивките си.
-------------------------

Обичам късното
във нощните тролеи,
понякога оттам
в зелени светлини се вижда краят
на света,
прикрит зад раменете му,
извън обсега на светофарите,
наред със другите отхвърлени
домове, надвиснали над тъмното,

това е краят,
приседнал в тъмното,
присвил е коленете си,
обелил зъби,
понякога оставя минувачите
да надничат във витрините му,
да търсят победените боксьори
от книгите за възрастни,
но не дава
да му подадат ръка
и да го върнат вкъщи.