Краят
Тих шепот, разговор с ангелите водя.
Умора във главата, никъде няма да ходя,
но гласове от другата страна ме викат,
ангелите на смъртта без усилие ме тикат.
Сълзи от смях, писъци от пурпурна зора,
зове ме тя, зовът на моята малка сълза.
Накипрена във бяло, пременена е скръбта,
тържествено подсвирква марш, усмихва се смъртта,
майчински прегръща ме, гали ми лицето.
Студ - обезболяващо най-добро за сърцето.
"Всичко свърши, сега ще се нареди",
беззъба устата и тихичко шепти.
Ангел, нежен, пътя ми показва,
тръпка на удоволствие по мен пролазва.
Това е края на всичко, на болка, на страдание,
на живот, лишен от смисъл, живот-оправдание.
-------------------------------------------------
Из цикъл "Моя любов"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никой Нищо Всички права запазени
