koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
25.02.2017 г., 18:48 ч.

Краят 

  Поезия » Друга
218 0 6

И мойта есен в мен пристигна,

и с мене тръгна да вървим.

Годините ми тя достигна

и трябва днес да се търпим.

 

Към зимата сега вървим.

Сковава ни в душата студ.

И нищо вече не градим –

забравихме за своя труд.

 

Не бе трудът ни оценяван

достатъчно от всяка власт.

От лоши мисли осеняван,

угасна в мене всяка страст.

 

Но търся начин да живея

във есента от моя пай.

Дано и утре съумея

да го отложа този край.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не мисля, че скоро ще има край, Никола! Пишеш вълнуваща и изстрадана поезия. Мнозина харесват начина ти на писане. Харесвам го и аз. Весела неделя и вдъхновена нова седмица ти желая!
  • Благодаря, Йонка! Нашата мъдра есен! Точно заради нея искам да отлагам този край!
    Поздрави!
  • Стиха ми хареса леко натъжава, но все пак се преживява. Нашата есен е утрешната пролет и лято..Най доброто е , че нашата есен е красива.Помъдряли знаем какво вършим
  • Благодаря, Еси и Силвия! Радвам се когато и двете посещавате страничката ми.
    Желая Ви приятен празник! Поздрави от мен!
  • Много хубаво!Есен,есен...но навън е пролет
  • Стихът ти много ми хареса, Никола, но малко ме натъжи! Горе главата, толкова хубави дни има пред теб! И винаги можеш да откриеш нещо красиво ... в дребните неща Поздрави!
Предложения
: ??:??