Краят
И мойта есен в мен пристигна,
и с мене тръгна да вървим.
Годините ми тя достигна
и трябва днес да се търпим.
Към зимата сега вървим.
Сковава ни в душата студ.
И нищо вече не градим –
забравихме за своя труд.
Не бе трудът ни оценяван
достатъчно от всяка власт.
От лоши мисли осеняван,
угасна в мене всяка страст.
Но търся начин да живея
във есента от моя пай.
Дано и утре съумея
да го отложа този край.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
