Краят
Ама не вечният, свързан с физическото!

А преходният, прекършващ край.

Както казват: "Преди началото!" 

Уж. Според мен е след него.

Останалото е просто продължение.

На него, на нея, на тях, на вас, на нас... на мен.
Краят. Невидимата крещяща черта.

Или аз крещя. Не знам. Но има сълзи.

Заради него, заради нея, заради тях,

заради вас, заради нас.. заради мен..

Чертата си е моя.
Краят - просто го има. Той си е бил там.

Но Аз сега го стигам. Или Ние го стигаме?

Сълзите са мои. И краят вече е мой.

А началото? Него го създадохме.

То си остава там. То е наше.

И затова ще си остане там.

И си сам. Винаги. Боли.

Сълзите са мои, но не наши.
Краят!