Краят
Дали ще има хора аз не зная!
Ще плачат ли за мен и ще тъжат?
Но май за мен това ще бъде краят!
Ще ме изпратят във последния ми път!
Сред погледите празни и фалшиви,
сред думите лишени от тъга
ще се проронят и сълзи лъжливи!
Но пък едва ли свършва се света!
Без мене слънцето ще си изгрява
и ще дарява свойта топлина
на живите които ще останат
отгоре върху черната земя!
Не съжалявам, че така си тръгвам
от цялата човешка суета!
Ще се зарадват някои, че млъквам!
Е, най-на края стана и това!
След мене няма много да оставя:
две дузини книги и писма!
И дайте някой лев и на гробаря
ковчега да затрупа със земя!
Надявам се приятелите стари
за“ Бог да го прости“ запалят свещ!
И знам, че после всеки ще забрави!
Ще бъда вече непотребна вещ!
Но зная аз, че даже и след мене
стиховете ми ще се четат!
Написаните книги в друго време
ще очертават земния ми път!
23.11.2023 г.
© Георги Иванов Всички права запазени