23.11.2023 г., 18:14

Краят

961 0 1

 

Краят

 

Дали ще има хора аз не зная!

Ще плачат ли за мен и ще тъжат?

Но май за мен това ще бъде краят!

Ще ме изпратят във последния ми път!

 

Сред погледите празни и фалшиви,

сред думите лишени от тъга

ще се проронят и сълзи лъжливи!

Но пък едва ли свършва се света!

 

Без мене слънцето ще си изгрява

и ще дарява свойта топлина

на живите които ще останат

отгоре върху черната земя!

 

Не съжалявам, че така си тръгвам

от цялата човешка суета!

Ще се зарадват някои, че млъквам!

Е, най-на края стана и това!

 

След мене няма много да оставя:

две дузини книги и писма!

И дайте някой лев и на гробаря

ковчега да затрупа със земя!

 

Надявам се приятелите стари

за“ Бог да го прости“ запалят свещ!

И знам, че после всеки ще забрави!

Ще бъда вече непотребна вещ!

 

Но зная аз, че даже и след мене

стиховете ми ще се четат!

Написаните книги в друго време

ще очертават земния ми път!

 

 

23.11.2023 г.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...