30.03.2006 г., 0:29

Краят ми

888 0 2

Стоя самотен,
Самотен в стая обвита с мрак.
Вмрак обвита е и душата ми.
Стоя сляп,сляп за всички,
И всички са слепи за мен.
От очите ми излиза светлина,
Светлината на душата.
Мракът я поглъща,
Поглъща и мен.
Красотата на края
се разкрива пред мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тарададам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хаахаха мерси ти!
  • "Красотата на края
    се разкрива пред мен"----->Определено знаеш как да си играеш с красивите думи!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...