30 мар. 2006 г., 00:29

Краят ми

Поэзия

890 0 2

Стоя самотен,
Самотен в стая обвита с мрак.
Вмрак обвита е и душата ми.
Стоя сляп,сляп за всички,
И всички са слепи за мен.
От очите ми излиза светлина,
Светлината на душата.
Мракът я поглъща,
Поглъща и мен.
Красотата на края
се разкрива пред мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

madme (Тарададам)

хаахаха мерси ти!

2006-07-23T18:08:35+03:00
limmon4e (Жеже)

"Красотата на края
се разкрива пред мен"----->Определено знаеш как да си играеш с красивите думи!

2006-05-31T19:31:22+03:00

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0