Mar 30, 2006, 12:29 AM

Краят ми

Poetry

886 0 2

Стоя самотен,
Самотен в стая обвита с мрак.
Вмрак обвита е и душата ми.
Стоя сляп,сляп за всички,
И всички са слепи за мен.
От очите ми излиза светлина,
Светлината на душата.
Мракът я поглъща,
Поглъща и мен.
Красотата на края
се разкрива пред мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

madme (Тарададам)

хаахаха мерси ти!

2006-07-23T18:08:35+03:00
limmon4e (Жеже)

"Красотата на края
се разкрива пред мен"----->Определено знаеш как да си играеш с красивите думи!

2006-05-31T19:31:22+03:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0