30 mar 2006, 0:29

Краят ми

Poesía

891 0 2

Стоя самотен,
Самотен в стая обвита с мрак.
Вмрак обвита е и душата ми.
Стоя сляп,сляп за всички,
И всички са слепи за мен.
От очите ми излиза светлина,
Светлината на душата.
Мракът я поглъща,
Поглъща и мен.
Красотата на края
се разкрива пред мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

madme (Тарададам)

хаахаха мерси ти!

2006-07-23T18:08:35+03:00
limmon4e (Жеже)

"Красотата на края
се разкрива пред мен"----->Определено знаеш как да си играеш с красивите думи!

2006-05-31T19:31:22+03:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0