Краят на една ера :(

grisha (Преси)
30 68

11.02.2009 г., 18:32 ч.

Поезия

796 0 1

Разкъсана, бедна плът -

сърце, разбито на прах.

Всичко боли от скръб,

душата е пълна със страх.

Изгарят очите от плач,

ръцете замръзват самотни.

Вечно е тъмно - от сутрин до здрач

и мислите бягат сиротни.

Болката става основното чувство.

Няма виновни, а всъщност са всички.

Така да страдаш е просто изкуство,

умираш бавно - на малки въздишки.

И чакаш зората на новата ера,

някъде там усмивка се крие,

свиваш се, гърчиш се в хладна постеля

и кръвта във вените сякаш че гние.

Ридаеш и страдаш, а ужким си силна,

бягаш от себе си и пак се завръщаш,

и от мъка си вече страшно лабилна,

но знаеш, че време е -

и страница нова обръщаш!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.