Разкъсана, бедна плът -
сърце, разбито на прах.
Всичко боли от скръб,
душата е пълна със страх.
Изгарят очите от плач,
ръцете замръзват самотни.
Вечно е тъмно - от сутрин до здрач
и мислите бягат сиротни.
Болката става основното чувство.
Няма виновни, а всъщност са всички.
Така да страдаш е просто изкуство,
умираш бавно - на малки въздишки. ...