Краят на една ера :(
Разкъсана, бедна плът -
сърце, разбито на прах.
Всичко боли от скръб,
душата е пълна със страх.
Изгарят очите от плач,
ръцете замръзват самотни.
Вечно е тъмно - от сутрин до здрач
и мислите бягат сиротни.
Болката става основното чувство.
Няма виновни, а всъщност са всички.
Така да страдаш е просто изкуство,
умираш бавно - на малки въздишки.
И чакаш зората на новата ера,
някъде там усмивка се крие,
свиваш се, гърчиш се в хладна постеля
и кръвта във вените сякаш че гние.
Ридаеш и страдаш, а ужким си силна,
бягаш от себе си и пак се завръщаш,
и от мъка си вече страшно лабилна,
но знаеш, че време е -
и страница нова обръщаш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Преси Всички права запазени
