29.12.2017 г., 12:24 ч.  

Краят на една година 

  Поезия
970 1 9

Остаряла си тръгва годината.

Пак време за равносметка.

Едно е ясно – премината.

А в съвестта ми – нова сметка!

 

В тетрадката – нови стихове,

повечето неумели;

щастливи и трудни мигове,

които в едно са се слели.

 

Постигнато и непостигнато,

срещи с приятели – кратки.

Но няма доверие сринато

и непочтени схватки.

 

Бели коси край ушите.

Признак е – казват – за мъдрост.

Не вярвам на мъдреците:

по-малко ум, повече дързост.

 

Погледи нежни с любимата,

за обич взаимни признания…

Това ми остави годината,

преди да отиде в изгнание.

 

И нерешени въпроси,

за които да споря със себе си.

Навярно всеки ги носи

на гръб – и така до смъртта си.

 

29. 12. 2017 г.

Русе

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??