Краят на една година
Остаряла си тръгва годината.
Пак време за равносметка.
Едно е ясно – премината.
А в съвестта ми – нова сметка!
В тетрадката – нови стихове,
повечето неумели;
щастливи и трудни мигове,
които в едно са се слели.
Постигнато и непостигнато,
срещи с приятели – кратки.
Но няма доверие сринато
и непочтени схватки.
Бели коси край ушите.
Признак е – казват – за мъдрост.
Не вярвам на мъдреците:
по-малко ум, повече дързост.
Погледи нежни с любимата,
за обич взаимни признания…
Това ми остави годината,
преди да отиде в изгнание.
И нерешени въпроси,
за които да споря със себе си.
Навярно всеки ги носи
на гръб – и така до смъртта си.
29. 12. 2017 г.
Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
