5.02.2009 г., 22:37

Краят на краищата

1.1K 0 0

 

 

Слънцето сега в кървави лъчи къпе се…

Денят умира, взима надеждите ни…

Идват звездите и сякаш с душите ни кичат дрехите си…

Ден подир ден, нощ не спират!

 

Пътят сега пред нас с тръни обсипан е

и можем ли ние напред да продължим…

Ръцете ни раздрани протягат се към вас, дръпнете ни…

Лицата ни, изкривени от гняв, окървавени от огнени лъчи са…

 

Борци, сега или никога, устните шептят…

Надеждите от теб, небе, ще си върнем и ще се борим…

Гневът, той там, всред нощите окичени, ще води ни…

Очите ни ще прогледнат и устремени напред ще се борим!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...