5 февр. 2009 г., 22:37

Краят на краищата

1.1K 0 0

 

 

Слънцето сега в кървави лъчи къпе се…

Денят умира, взима надеждите ни…

Идват звездите и сякаш с душите ни кичат дрехите си…

Ден подир ден, нощ не спират!

 

Пътят сега пред нас с тръни обсипан е

и можем ли ние напред да продължим…

Ръцете ни раздрани протягат се към вас, дръпнете ни…

Лицата ни, изкривени от гняв, окървавени от огнени лъчи са…

 

Борци, сега или никога, устните шептят…

Надеждите от теб, небе, ще си върнем и ще се борим…

Гневът, той там, всред нощите окичени, ще води ни…

Очите ни ще прогледнат и устремени напред ще се борим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...