5 февр. 2009 г., 22:37

Краят на краищата

1.2K 0 0

 

 

Слънцето сега в кървави лъчи къпе се…

Денят умира, взима надеждите ни…

Идват звездите и сякаш с душите ни кичат дрехите си…

Ден подир ден, нощ не спират!

 

Пътят сега пред нас с тръни обсипан е

и можем ли ние напред да продължим…

Ръцете ни раздрани протягат се към вас, дръпнете ни…

Лицата ни, изкривени от гняв, окървавени от огнени лъчи са…

 

Борци, сега или никога, устните шептят…

Надеждите от теб, небе, ще си върнем и ще се борим…

Гневът, той там, всред нощите окичени, ще води ни…

Очите ни ще прогледнат и устремени напред ще се борим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...