Краят на приказката
Краят на прикзката
В някой тих, дъждовен ден
тази прикзка ще свърши
с остър нож в едната ръка
и измачкан лист в другата:
Обичах - твърде много...
страдах... и горях,
извършвах грях след грях.
Плаках и ранявах...
ставах, но кървях...
Забравях... може би за ден,
за час, за миг...
но после споменът се връщаше
по-жив, по-парещ и погубващ!
Крещях - без глас,
плачех - без сълзи,
обичах отдалеч...
И твърде много ме обичаха...
твърде много любов
във един живот...
Но повече едва ли може
сърцето ми да побере...
И ето за това приказката свършва -
твърде рано... твърде прозаично...
твърде много любов имаше в нея,
твърде много любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
