Краят на щастието

8.09.2020 г., 10:04 ч.

Поезия » Любовна

993 2 0

В мен са все сгушени две ръце.

И едно чакащо умиление лице.

Прощално писъмце.

И умоляващо момченце .

До края бяхме скарани .

А после далечни.

Нечовечни.

Две съдби изплакани .

Две души разделени от далечната

студенина ,впила се в нас.

Мълчим.

Търпим.

Едва студа да потушим.

И себе си виним ,че винаги сме далечни.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.