15.09.2021 г., 19:19 ч.
Краят на спектакъла
КРАЯТ НА СПЕКТАКЪЛА
Така и не научих правилата,
Но повод беше ли – да се присмееш?
Когато дириш пристан за тъгата,
ти вече си се отървал от нея.
Разделяме се просто без причина –
един от нас е лъгал безпосочно,
а другият се прави на наивен,
каквото стана – то е реципрочно.
Да спрем да жалим – вече няма смисъл
да влизам в тон и неразбрана роля.
Финала ти отдавна си написал.
Обичам те, но мразя да се моля.
© Валентина Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, Деа
-
Благодаря, DPP (SMooth)
-
" Любовта има граница и се нарича достойнство!" Поздравления, Вале!
-
Благодаря, Сенилга, жаленето нищо не ни носи, само ни държи вързани към миналото.
-
Хубав стих!
-
Благодаря, Ице
-
Ние винаги търсим кошче за душевни отпадъци, а когато го напълним, ни става безинтересно, Деничке, трудни са взаимоотношенията - трябва да си готов да даше всичко, без да очакваш нещо в замяна - но от поколение на поколение тая истина престава да бъде кредо.
-
Хареса ми! Точно и ясно! 😊
-
"Обичам те, но мразя да се моля." Точно!
-
Отстояната позиция и себе си, това винаги ме впечатлява.
Хареса ми, много! -
Отлично!
"Да спрем да жалим – вече няма смисъл" - и это чаще всего случается ... -
Когато дириш пристан за тъгата,
ти вече си се отървал от нея.
И мен ме грабна много тук и ми хареса! Поздрав, Вале! -
Така е, Танче, доста хора бъркат любовта със стремежа за подчинение
-
Когато дириш пристан за тъгата,
ти вече си се отървал от нея. -
Благодаря, Иве
-
Обичам те, но мразя да се моля.
-
Хареса ми, Вале! И аз като, Миночка. Поздрав!
-
Благодаря, Миночка
-
Достойно стихо, искрено!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
