15.09.2021 г., 19:19  

Краят на спектакъла

1.3K 3 19

КРАЯТ НА СПЕКТАКЪЛА

 

Така и не научих правилата,

Но повод беше ли – да се присмееш?

Когато дириш пристан за тъгата,

ти вече си се отървал от нея.

 

Разделяме се просто без причина –

един от нас е лъгал безпосочно,

а другият се прави на наивен,

каквото стана – то е реципрочно.

 

Да спрем да жалим – вече няма смисъл

да влизам в тон и неразбрана роля.

Финала ти отдавна си написал.

Обичам те, но мразя да се моля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...