30.05.2007 г., 20:38

Крепост

944 0 1
Ето пак лято, пак пек,
от челото ми се лее пот,
грабнал с ръка чук нелек,
кова пирони със звучен ропот...

За теб ще съградя тази крепост
и във всеки камък ще пише вярност...
Ти само ела, и никой не ще разруши,
на силната любов, обграждащите ни стени!

Мечтите си налудничави при нас покани,
извикай твоите капки жизнерадост,
креслото им аз ще измайсторя,
и завивки от нежност...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любовник Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Последния стих май не е съвсем перфектен, обаче иначе е много хубаво!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...