30.05.2007 г., 20:38

Крепост

945 0 1
Ето пак лято, пак пек,
от челото ми се лее пот,
грабнал с ръка чук нелек,
кова пирони със звучен ропот...

За теб ще съградя тази крепост
и във всеки камък ще пише вярност...
Ти само ела, и никой не ще разруши,
на силната любов, обграждащите ни стени!

Мечтите си налудничави при нас покани,
извикай твоите капки жизнерадост,
креслото им аз ще измайсторя,
и завивки от нежност...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любовник Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Последния стих май не е съвсем перфектен, обаче иначе е много хубаво!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...