3.01.2010 г., 19:18

Крепостите

1.6K 0 0

                                                  К Р Е П О С Т И Т Е

 

Коя ли е първопричината

за тия крепости?

Дали страхът полазил кожата.

Или е алчността на свраката

за стъкълца и шарени мъниста?

... Там някъде далече във началото

роди се първото калé...

Под сянката на яките му зидове

ний сключихме обета за предателство.

Изтръгнахме, обхванати от лудост,

крилете, със които бродихме

из неизброими светове.

Прашинка като ненужност дребна

превърна гена в тлачеща мутация

и принизи величието на сътворението.

И ето ни - неосъзнати по рождение

стратези и строители на крепости,

в които крием себе си от себе си.

С ръждиви сетива и ледени зеници

се лутаме из лабиринт от зидове,

където поривът на птиците

изгубва сила сред изчезналите хоризонти

и се превръща в опростенческо летене.

А вятърът - необуздан и вечен

е само някакво течение...

И слепи за върха на еволюцията,

кован от истина и свобода,

линеем в крепости ненужни,

като видения в мъгла.

Една ръка е нужна да се протегне

и сложи край на крепостната сага,

човек додето мигне.

Ще се търкулне камъкът тогава,

ще рухне с трясък зид

и просветление ще осенява

света като софит.

 

 

                                                                       Диана  Загора

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....