Jan 3, 2010, 7:18 PM

Крепостите

  Poetry
1.6K 0 0

                                                  К Р Е П О С Т И Т Е

 

Коя ли е първопричината

за тия крепости?

Дали страхът полазил кожата.

Или е алчността на свраката

за стъкълца и шарени мъниста?

... Там някъде далече във началото

роди се първото калé...

Под сянката на яките му зидове

ний сключихме обета за предателство.

Изтръгнахме, обхванати от лудост,

крилете, със които бродихме

из неизброими светове.

Прашинка като ненужност дребна

превърна гена в тлачеща мутация

и принизи величието на сътворението.

И ето ни - неосъзнати по рождение

стратези и строители на крепости,

в които крием себе си от себе си.

С ръждиви сетива и ледени зеници

се лутаме из лабиринт от зидове,

където поривът на птиците

изгубва сила сред изчезналите хоризонти

и се превръща в опростенческо летене.

А вятърът - необуздан и вечен

е само някакво течение...

И слепи за върха на еволюцията,

кован от истина и свобода,

линеем в крепости ненужни,

като видения в мъгла.

Една ръка е нужна да се протегне

и сложи край на крепостната сага,

човек додето мигне.

Ще се търкулне камъкът тогава,

ще рухне с трясък зид

и просветление ще осенява

света като софит.

 

 

                                                                       Диана  Загора

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...