К Р Е П О С Т И Т Е

Коя ли е първопричината

за тия крепости?

Дали страхът полазил кожата.

Или е алчността на свраката

за стъкълца и шарени мъниста?

... Там някъде далече във началото

роди се първото калé...

Под сянката на яките му зидове

ний сключихме обета за предателство.

Изтръгнахме, обхванати от лудост,

крилете, със които бродихме

из неизброими светове.

Прашинка като ненужност дребна

превърна гена в тлачеща мутация

и принизи величието на сътворението.

И ето ни - неосъзнати по рождение

стратези и строители на крепости,

в които крием себе си от себе си.

С ръждиви сетива и ледени зеници

се лутаме из лабиринт от зидове,

където поривът на птиците

изгубва сила сред изчезналите хоризонти

и се превръща в опростенческо летене.

А вятърът - необуздан и вечен

е само някакво течение...

И слепи за върха на еволюцията,

кован от истина и свобода,

линеем в крепости ненужни,

като видения в мъгла.

Една ръка е нужна да се протегне

и сложи край на крепостната сага,

човек додето мигне.

Ще се търкулне камъкът тогава,

ще рухне с трясък зид

и просветление ще осенява

света като софит.

                                                                       Диана  Загора