Вървя към него и всяка крачка
пирон забива в моето сърце.
Предвкусва то оловото горещо
и знае... пак ще го боли…
Безсилно гърчи се и мята,
от ужас ридае, крещи…
Крещи сърцето, ала изгарят очите
в копнежа по чужди очи…
Крещи сърцето, ала треперят ръцете
за допир до болка желан…
Крещи сърцето…
Краят е близо, нима не разбираш?! ...