27.03.2007 г., 18:24

Крещя

752 0 1
Събличам се... пред тебе гола стоя,
студът пронизва и раните кървят,
стискам зъби, за последен път
ще крещя! За последен път падам на колене,
за последен път свалям срама.
Не съм ти роб, не си ми господар!
Ще крещя! Променям се, не, това не съм аз!
Стоя гола пред теб, съблякох срама...
На пода лежа, раната ще кърви
не искам пак да крещя.
Някъде, някъде там ще дойде дъжда.
Боже, кървя!
Погледни ме! След тебе крещя !
За последно, за последно крещя!
Погледни ме! Искам дъжда !
Сълзите ми рухват, пак съм на колене!
За последен път... да, за последен път
ще изкрещя "Обичам те"!
Обличам срама!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йовка Пенкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това просто ме убива!Колкото и да се опитвам не мога да напиша толкова яки като твоите

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...