Крещящо мълчание
Като с тиксо устата ми залепна,
вкочани се, дума не изрече.
Ти видя, а дори не трепна,
знам, тъжно е, човече!
Да забулиш със завеси стари
иначе свежо, бяло цвете.
Да пият силите ти, не комари,
а онези чувства, двете…
Обич и разочарование досковат
грубо миналите дни…
Тъгите на сърцето пак се просват,
Писано ни е… да сме сами.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Валентинова Всички права запазени
