Unforgotten`feeling`f (Сиси Валентинова)
63 27
18 mar 2007, 11:34

Крещящо мълчание  

  Poesía
827 0 4

Като с тиксо устата ми залепна,
вкочани се, дума не изрече.
Ти видя, а дори не трепна,
знам, тъжно е, човече!

Да забулиш със завеси стари
иначе свежо, бяло цвете.
Да пият силите ти, не комари,
а онези чувства, двете…

Обич и разочарование досковат
грубо миналите дни…
Тъгите на сърцето пак се просват,
Писано ни е… да сме сами.

© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Признавам, че най-много ме подразни думата "комари", която ми се струва съвсем не на място. Мисля, че ако го преработиш, може да се получи нещо хубаво.
  • Не използвам думи, за да има рима. Всичко, което пиша е изпитано...Може би го чувствам по различен начин и затова изглежда не на място...има някои груби думи, но пак и пак ми е идвало отвътре точно тях да избера, въпреки,че може да има по - добри.
  • Стихотворението е слабичко, не използвай някоя дума само заради римата, а търси най-подходящата.Преработи го - хубавите стихове не едват лесно, ей така от само себе си. Поздрави!
  • Викай и крещи, не му мисли!
    Усмихвай се когато ти се плаче!
    Животът все някога ще се промени!

    Възхитена съм от стиха ти! Поздрави!
Propuestas
: ??:??