18 мар. 2007 г., 11:34

Крещящо мълчание

1K 0 4

Като с тиксо устата ми залепна,
вкочани се, дума не изрече.
Ти видя, а дори не трепна,
знам, тъжно е, човече!

Да забулиш със завеси стари
иначе свежо, бяло цвете.
Да пият силите ти, не комари,
а онези чувства, двете…

Обич и разочарование досковат
грубо миналите дни…
Тъгите на сърцето пак се просват,
Писано ни е… да сме сами.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиси Валентинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Признавам, че най-много ме подразни думата "комари", която ми се струва съвсем не на място. Мисля, че ако го преработиш, може да се получи нещо хубаво.
  • Не използвам думи, за да има рима. Всичко, което пиша е изпитано...Може би го чувствам по различен начин и затова изглежда не на място...има някои груби думи, но пак и пак ми е идвало отвътре точно тях да избера, въпреки,че може да има по - добри.
  • Стихотворението е слабичко, не използвай някоя дума само заради римата, а търси най-подходящата.Преработи го - хубавите стихове не едват лесно, ей така от само себе си. Поздрави!
  • Викай и крещи, не му мисли!
    Усмихвай се когато ти се плаче!
    Животът все някога ще се промени!

    Възхитена съм от стиха ти! Поздрави!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...