29.09.2020 г., 0:17

Криеница

1.1K 1 5

Сложи пак картините,

скриващи дупки

от гняв по стената ти;

 

Приший си кръпките,

скриващи дупки 

от пръсти в полата ти;

 

Натрупай завивките,

скриващи дупки

от него в кревата ти;

 

Носи пак усмивките,

скриващи дупки

от липси в душата ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доротея Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! Приемам го като съвет. 🙏😌
  • Някога криех дупките. Днес си ги нося гордо. Защото съм живял истински. Много хубаво, чисто и истинско
  • Благодаря ви, Георги, Марианка, Пепи, че съпреживяхте редовете ми!
  • Всеки пореден куплет е поредно наслагване/градация, а последният е отличен финал!
    Поздравления!
  • Дупките може да се скрият, но са си там...
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...