21.01.2008 г., 10:37

Крила

789 0 8
КРИЛА

Във някакъв лепкав бродел
в мазата на съмнителен хотел,
с архангел Михаил - играем комар,
чевръсто търкаляме зар.

Аз си заложих душата,
а той си заложи крилата.
Но невидим, дяволът от страни,
на любимото си чедо - ръката подкрепи.

Мишо - шестица и две петици,
старото - три поредни шестици.
И ето, че си имам сега,
чифт ангелски крила.

Но не се научих да хвърча,
с тях само си бърша прахта.
И ще ги продам на религиозните овчици
и ще си купя - алкохол и наркотици.

Че за какво са и крила
на грешната ми душа,
на доло падам-без страх,
само с гравитация и грях.

В горещия ми адски  дом
ще вляза аз със взлом.
Със дявола ще пием и ще се смеем
и църковни химни ще пеем.

Ще ни приглася Мишо - срам не срам,
че без крилата - и той е там.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...