Крилата на чудото
И когато чисто голата душа в ъгъла се е скрила,
и насред самотата на две се е свила,
мълчаливо крещят очите и копнеещи,
прегръщат я само мечтите и пеещи.
И в този момент дори и ако не знае,
може би една друга душа така силно я желае.
Също като нея към света гледа и се ядосва.
Боли я от всичко, което я докосва.
В главите приказки, прегръдки и топлина живеят,
а усмивките на душите по пода се пилеят.
И пак надеждата, с поглед говорещ, ги наблюдава.
И отново всяка душа съдбата преразгадава.
Бели птици от вътрешността изскачат.
И мислите, и чувствата откачат.
По лицата думи се редят и всичко казват.
Огромни крила се разтварят и да се чупят отказват.
И във веждите, и в ръцете, и в косите влюбен вятър профучава.
Всяка бяла душа от сивото се отличава.
И насред света, с прохладния въздух лети.
Мечтае, бори се, прегръща и обича, дори и да се измори!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Всички права запазени
