May 29, 2014, 9:24 PM

Крилата на чудото 

  Poetry » Love
682 0 8

 

 И когато чисто голата душа в ъгъла се е скрила,

 и насред самотата на две се е свила,

 мълчаливо крещят очите и копнеещи,

 прегръщат я само мечтите и пеещи.

 И в този момент дори и ако не знае,

 може би една друга душа така силно я желае.

 Също като нея към света гледа и се ядосва.

 Боли я от всичко, което я докосва.

 В главите приказки, прегръдки и топлина живеят,

 а усмивките на душите по пода се пилеят.

 И пак надеждата, с поглед говорещ, ги наблюдава.

 И отново всяка душа съдбата преразгадава.

 Бели птици от вътрешността изскачат.

 И мислите, и чувствата откачат.

 По лицата думи се редят и всичко казват.

 Огромни крила се разтварят и да се чупят отказват.

 И във веждите, и в ръцете, и в косите влюбен вятър профучава.

 Всяка бяла душа от сивото се отличава.

 И насред света, с прохладния въздух лети.

 Мечтае, бори се, прегръща и обича, дори и да се измори!

© Лора All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Ангел!Надявам се да ти е харесало!
  • Много ти благодаря за коментара, Христо.Наистина е много мило.Зарадвах се, защото ценя мнението ти.
  • Браво!
  • Много много много ти благодаря!!Ако знаеш как ме зарадва!!
  • "Огромни крила се разтварят и да се чупят отказват.
    И във веждите, и в ръцете, и в косите влюбен вятър профучава.
    Всяка бяла душа от сивото се отличава.
    И насред света, с прохладния въздух лети.
    Мечтае, бори се, прегръща и обича, дори и да се измори!"
    ...................................................................
    Много образен и въздействащ стих, силни и стилни метафори! Съдържа послание с непреходни общочовешки ценности! Поздрави!
  • Благодаря за коментара!!
  • (:
Random works
: ??:??