Kуче да нахраня, с маргарити.
Веднъж и ти , различен уж от хората останали,
какво все пишеш? Как се случва? Ме попита.
Безумие от ранно детство, здраво ме е хванало –
опитвам куче да нахраня, с маргарити.
Прекръстила ръце – внезапно страшно охладнелите.
Усмихнах се, прикрила с клепките зеници.
Разпети петъци живот, възкръсване в неделите,
не ме разбра. Крилата са за лунатици.
Ако боли, таблетка, гняв лекува се с напиване,
ако си сит и здрав защо ти е да пишеш?
Листата ли? Ха, виж – прозорци колко има, за измиване.
Живуркаш си... Нормално... През един път дишаш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
