Криле
Тя имаше само небе,
две пиленца голи в тревите,
най- силните смели криле.
Обичаше нощем звездите.
Все виждаше в ниското страх,
уверено литваше с трепет.
През бури, пожари и прах
отгледа децата си лете.
Простреля я ловък стрелец,
сачмите си носеше в полет
и плака през болки и гнет,
сънувайки идната пролет.
В най- първия есенен лъч
сърцето ѝ тихо потрепна
щом сгуши се в стария смърч
за младия полет потребна.
И с вис простора загреба
в сетен писък към детски криле,
глупост човешка погреба
със оловото в нежно сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивита Всички права запазени
