Криле за полети
Рисувах ти вълни със длан.
Чертаех във окръжности морета,
тъй много исках да ти дам
простори и крила за полета.
Сънувах слънчев листопад
и птици, на ята потеглили.
Сред тях високо горе, там,
видях да махаш със крилете си.
Събудих се, а четири стени
притискаха ме в тъмнината.
Зовях те, ала литнал вече ти
бе в своя свят на чудесата...
Понякога поплаквах, вече не.
Но все така без теб ми е студено.
Подарък дадох - своите криле,
оставих сам, да избереш посоката.
Среднощ протям двете си ръце,
завърнеш ли се, да ти светят
в тъмното...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
