Крилете на листата
Две листа сме... аз и ти –
ти - от роза, аз – съм пак...
... дъжд във твоите очи,
пада есенният мрак ...
Тъмна нощ расте в житата,
черни облаци ядат небето,
сама потъва в мен сълзата,
но все тъй жадно е сърцето ...
... жадува за слънце, жадува за ден,
които изгряваха с твойта усмивка,
а аз замръзвам – от студ умъртвен,
от спомена за всяка твоя извивка...
* * *
Две крила сме... аз и ти –
ти и аз сме птица бяла,
дъждът във нашите очи
ще запази любовта ни цяла...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Задгробник Евотош Всички права запазени
