Две листа сме... аз и ти –

ти - от роза, аз – съм пак...

... дъжд във твоите очи,

пада есенният мрак ...

Тъмна нощ расте в житата,

черни облаци ядат небето,

сама потъва в мен сълзата,

но все тъй жадно е сърцето ...

... жадува за слънце, жадува за ден,

които изгряваха с твойта усмивка,

а аз замръзвам – от студ умъртвен,

от спомена за всяка твоя извивка...

*                              *                           *

Две крила сме... аз и ти –

ти и аз сме птица бяла,

дъждът във нашите очи

ще запази любовта ни цяла...